Упражнения за смесен глас за начинаещи (5 за пробване)
· 5 мин четене
Смесеният глас е звукът, който повечето поп певци използват за горната половина на диапазона си: не пълната тежест на гръдния регистър, изтласкана твърде високо, и не леката, въздушна звучност на фалцета. Той стои между двете и обикновено е най-трудното нещо за начинаещия да намери нарочно, защото се определя от това как се усеща и звучи, а не от тон, към който можеш да посочиш.
Затова е трудно да се научи само от страница с текст. Следват пет упражнения, направени специално да подбутнат гласа ти към тази средна територия, плюс честен разказ какво може и какво не може да ти каже едно такова приложение за това дали вече си я намерил.
Звукът, към който се стремиш
Мисли за него по-малко като за техника и повече като за целеви звук: достатъчно пълен, че да не звучи въздушно или тънко, но без напрежението от буташе на целия ти гръден регистър в диапазон, в който той не иска да отиде. Певците често го описват като „говорене във височина“ в по-високия край на диапазона или като леко носово, предно позициониране, а не отворено, викащо.
Няма да стигнеш дотам, като мислиш за ларинкса си. Стигаш, като използваш форми на гласните и съгласни, които правят правилния звук по-лесен за намиране случайно, и после повтаряш каквото е проработило.
Защо отначало е неуловим
Повечето начинаещи се плъзгат към една от две крайности, докато се изкачват: бутат гръдния регистър по-силно и по-високо, докато се напрегне, или се пускат във фалцет, за да избегнат напрежението. Смесеният глас живее между тях, а упражненията по-долу използват конкретни гласни и начални съгласни, които затрудняват да паднеш в някоя от крайностите, без да забележиш.
Пет упражнения за изграждането му
- „Ней“ 1-3-5-8-5-3-1. Носово, малко нахално „ней“, изпято по разложен акорд до октавата и обратно. Носовото качество принуждава резонанса да върви напред, вместо да оставя звука да пада назад в гърлото ти, което обикновено е първият знак за истински микс, а не за напрегнат гръден регистър.
- „Ги“ 1-5-8-5-1. Твърдото „г“ затваря гласните ти гънки чисто преди всеки тон, което пази звука от това да стане въздушен, докато се изкачваш, а гласната „и“ го държи тесен и напред. Това е упражнението, до което да посегнеш, ако високите ти тонове клонят да са въздушни, а не напрегнати.
- „Мъм“ 8-5-3-1. Това упражнение започва от върха на последователността и слиза надолу, нарочно. Започването високо и леко и пренасянето на същата лекота надолу към по-ниските тонове учи гласа ти да не превключва рязко обратно към пълен гръден регистър в мига, в който височината падне.
- Сирена на „ви“ през преходната зона. Тясна гласна „и“ се плъзга плавно през частта от диапазона ти, в която обикновено стават пропуквания. Вместо рязък прескок от гръден регистър към фалцет, целта е плъзгане без чуваем шев. Ако чуеш или усетиш ясен прескок, това е пропукването, който упражнението е направено да изглади.
- Скок 1-5-8 със задържане на върха. Два скока нагоре, после около две секунди задържане на най-високия тон. Това е най-взискателното от петте, затова си струва да се остави за момента, когато другите четири се усещат по-познати; задържането на микс под продължителен натиск е различно от кратко намиране на микса по пътя през една последователност.
Минавай през тях в този ред първите няколко пъти. Всяко стеснява целта малко повече от предишното, а по-късните упражнения са по-лесни, щом по-ранните започнат да се усещат естествени.
Какво може да ти каже приложението и какво не
Всеки тон тук получава същата обратна връзка на живо като във всяко друго упражнение: линия върху лентата с пианото, цвят за всеки тон, процент и обща оценка с присъда като ниско, високо или нестабилно. Това ти казва дали височината ти е съвпаднала с целта, което има значение за тренирането на слуха и интонацията ти.
То не ти казва дали звукът наистина е бил микс, а не напрегнат гръден регистър или въздушен фалцет, който просто е попаднал на правилната височина. Приложението няма как да различи гръден от главен регистър и от микс; тази преценка остава твоя, направена чрез преслушване и чрез това как тонът се е усещал в гърлото ти. Възпроизвеждането след всяко упражнение, което ти позволява да чуеш собствения си запис заедно с пианото и лентата с пианото, е най-полезният инструмент тук: слушай дали гласната е останала носова и напред в моделите „ней“ и „ги“, или се е изтънила, или се е сгъстила, докато преминаваш през последователността. Разпознаването на тази разлика със слух е същинското умение; точността на височината е само частта, която е лесна за измерване.
Ако искаш да изолираш един тон извън цялото упражнение, да речем, за да провериш дали определена височина от преходната ти зона иска да стои малко по-различно от това, което предполага последователността, тунерът на живо ти дава името на тона, отклонението в центове и следа на живо, без последователност и оценка. Това е полезна пясъчница, в която да ровиш един проблемен тон, преди да го върнеш обратно в цялата последователност.
Къде се вписва в една тренировка
Упражненията за микс искат повече от гласа ти от обикновена гама, затова работят най-добре след истинска загрявка, а не на студено. Ако още не си се загрявал, виж 10-минутна ежедневна загрявка за гласа. Те предполагат и че диапазонът ти е зададен правилно, тъй като и петте последователности са транспонирани да стоят в него; ако още не си мерил диапазона си, намери гласовия си диапазон за две минути покрива това първо.
След като миксът започне да се получава
Щом тези пет последователности започнат да се усещат по-малко като търсене и повече като повторим звук, се отварят две посоки. Ако гласът ти клони към по-лекия, по-въздушния край на попа, прескоци във фалцет, бягания и дълги фрази надгражда същата работа върху преходната зона с по-лека цел. Ако се целиш към по-силен, по-мощен връх, упражненията за белтинг започват горе-долу оттам, където миксът свършва, като добавят сила върху същото предно позициониране.
Арпежът „ней“ е най-прощаващото от петте и най-бързият начин да усетиш как звучи истинският микс в собствения ти глас. Започни от него в приложението.