Пентатонични бягания в пеенето, стъпка по стъпка
· 5 мин четене
Кое прави едно бягане „пентатонично“
Бягането е бърз низ от тонове, който свързва две точки в мелодията, обикновено приключвайки със задържан тон накрая. Повечето поп бягания, от бързото повдигане преди припева до дългото спускане в края на фраза, са построени от пентатоничната гама. Тази гама премахва два тона от обикновената мажорна или минорна гама, двата, които са само на половин тон от съсед. Щом те отпаднат, всяка останала стъпка е цял тон или малка терца. Няма полутон, в който гласът ти да се закачи, и точно затова пентатоничните бягания се усещат гладки дори на скорост и се появяват навсякъде в поп, R&B и фолк мелодиите.
Двете пентатонични гами, които ти трябват
Мажорната пентатоника е основен тон, голяма секунда, голяма терца, чиста квинта, голяма секста, октава: пет тона, на два полутона един от друг, освен двете малки терци. Звучи отворено и ярко и е формата зад повечето възходящи и низходящи поп бягания. Минорната пентатоника е основен тон, малка терца, чиста кварта, чиста квинта, малка септима, октава. Същата логика на петте тона, различен цвят: по-тъмен, по-близък до блуса и R&B фразирането. Не е нужно да помниш бройките полутонове, за да ги пееш добре, но познаването на формата ти помага да чуваш къде си в бягането, вместо да гадаеш.
Научи формата, преди скоростта
Преди да опиташ бягане с концертно темпо, изпей самата гама бавно, тон по тон, нагоре и обратно надолу. Упражнението Мажорна пентатоника в приложението прави точно това: единайсет тона на ярко „не“, като всяко повторение е с полутон по-високо, докато стигнеш върха на удобния си диапазон, и после обратно надолу. Не бързай с тази стъпка. Бягането винаги е само гамата, която вече знаеш, изпята бързо. Ако бавната версия е несигурна, бързата ще е същата несигурна версия с по-малко време да забележиш.
Низходящото бягане: онова, което ще използваш най-често
Най-честата форма в попа е бягане надолу от октавата: октава, секста, квинта, терца, секунда, основен тон. В приложението това е пентатонично бягане надолу, шест тона на „йе“, пет бързи и един задържан на дъното. Третирай всеки от първите пет като собствен малък импулс, а не като плъзгане. Често срещан навик е да размажеш тоновете в глисандо, защото това се усеща по-безопасно от обвързването с шест отделни височини. Бори се с този инстинкт. Лентата с пианото ще покаже пет къси блока, които трябва да позеленеят поотделно, а плъзгането се чете като ниска, нестабилна височина през всичките, вместо шест чисти удара.
Възходящото бягане: цели се във върховия тон
Нагоре същите пет тона водят донякъде: до задържана октава на върха. В пентатонично бягане нагоре петте бързи тона са стъпки на приближаване, а октавата е целта, държана един такт и половина. Типичната грешка тук е различна от тази при низходящото бягане: певците избързват изкачването и пристигат под височината, така че задържаният тон започва ниско и трябва да се поправя, което приложението оценява като нестабилен, а не като висок или нисък. Изпей първите пет тона леко, дръж челюстта неподвижна и нека последният тон бъде единственият момент, в който наистина влагаш сила и дължина.
Добави блусовия цвят
Три от петте пентатонични тона се променят, за да се получи минорната версия: втората става малка терца, третата става чиста кварта, а шестата става малка септима. Само основният тон и квинтата остават там, където са били. Този по-тъмен набор от пет е минорната пентатоника, звукът зад блусовото бягане. Движи се по същия начин, октава надолу до основния тон, но цветът е по-топъл и по-тежък. Упражнението използва „но“, по-кръгла гласна, която пасва на настроението. Малката терца е тонът, който певците най-често оставят по навик да се изплъзне нагоре към мажорния си роднина, затова си струва да се провери отделно: забави бягането, чуй този интервал сам и го пей като отделна височина, а не като нюанс на мажорната версия.
Групета и фрази, построени от същите пет тона
Щом простите бягания започнат да се усещат стабилни, същите пет тона се появяват пак като украшения и цели фрази. Групето 5-6-5-3-1 е малката фигура, която затваря безброй поп реда: бързо докосване до секстата и обратно, после надолу до терцата и у дома. Ритмична пентатонична фраза слага първите три тона на гамата в говорим, синкопиран ритъм вместо в равно темпо, което е по-близо до начина, по който бяганията реално стоят в изпят текст. А ако искаш да чуеш цялата гама, използвана като истинска мелодия, а не като упражнение, Amazing Grace е пентатонична от първия до последния тон, с кратки двутонови мелизми, които на практика са малки бягания, вградени в мелодията.
Къде бяганията се объркват (и как да го поправиш)
Три проблема покриват повечето трудности с бяганията. Първо, плъзгане вместо стъпване: поправката винаги е да забавиш, докато всеки тон е отделно събитие, и после постепенно да ускориш. Второ, свършване на въздуха по средата, което обикновено значи, че началото е било твърде силно; изпей първия тон по-тихо, отколкото ти се струва естествено, за да ти стигне дъхът за задържания тон накрая. Трето, губене на целевата височина при бърз пасаж, което е по-лесно за диагностика, отколкото за поправка само със слух. Тунерът показва височината ти като линия на живо, без последователност, която да следваш, и без оценка накрая, така че можеш да изпееш бягането на половин темпо и да видиш точно къде се изплъзва, преди да го опиташ на пълна скорост. Ако постоянно попадаш под височината, а не се луташ на случаен принцип, това е отделен модел, за който си струва да се прочете самостоятелно; виж защо пееш фалшиво за това какво обикновено го причинява.
Бяганията са малко умение с къса крива на учене, щом формата е позната: бавна гама, бягане надолу, бягане нагоре, минорен вариант, после украшенията, построени от същите пет тона. Ако искаш и прескоците във фалцет, и дългите фрази, към които бяганията често водят, прескоци във фалцет и бягания продължава оттук. Всяко бягане по-горе е в безплатната версия на Clearsing (с дневни ограничения), транспонирано автоматично, така че тоновете да стоят в твоя диапазон, докато работиш върху скоростта и формата.